Признавам,че не съм почитателка на предаването "Размяна на съпруги", но тъй като толкова нападаното от голяма част от зрителите семейство (това на двамата Стефчовци) ми е много близко до сърцето - реших и аз да метна тук част от бродещите из главата ми спомени, обличайки ги в думички.
Да видим сега какво ще излезе най - напред, като затворя очи и си помисля за тях...мдаааа...първо даже още не съм ги виждала, но помня разказите на приятеля ми за двама души, които са се намерили наскоро, изпитвайки се един друг кой ще се окаже по-издържлив по време на пътешествие из планините...Оформя се представата ми за нея...представям си я с коси като жито, нарамила въдица и рибарски такъми, независима, решена да намери щастието си. И - както казва приятелят ми - човек,на когото можеш да се опреш. А щастието само това и чака. Да си го повика някой. И да е готов да си го познае и да го приеме каквото си е - може и в смачкани дрешки, очукано в делника, без лустро, което да трябва да пазиш от вятъра. Но носещо твоите мечти...Та, когато за първи път ги видях, те вече се бяха намерили. Покрай мечтата си...е, за мечтата - след малко. Още малко за Стефка. Съвет към съдниците й - прехвърлете наум хората, на които не можете да имате вяра, които са ви обиждали, които са ви предавали - нима между тях не е пълно с добре образовани? И нима няма такива без титли и степени, на чиито рамена и ръце сте разчитали? Е, тя е от вторите. Поглежда те, виждаш очите й - търсещи истини. Не би те ласкала, ако не й харесва нещо у теб. Не би го и крила. Но и не би те предала. Да, без официалности, криещи лицемерие, но аз предпочитам така.
...Та, пак да извикаме спомени...дааа...за мечтата:) Мечтата им вече ви гледа...с два чифта очички, с различни нюанси на рошави къдрици, с по детски неточни представи относно начините за изяждане на неща:)
...И малко назад - месеците на тревоги, когато мъничетата още бяха в мама, начинът, по който двамата се подкрепяха тогава, старанието да подготвят дом, в който да се чувстват сигурни - да го направят те, с ръцете си, макар и скромен, без лукс - но ДОМ, обичан и изпълнен с топличко, но не от печката...
...Припомням си и радостта от идващото кръщене - приятелят ми беше кръстникът на малкия, момиченцето има друга кръстница. Зелената поляна в манастира...къдричките коса...и здравеца...и празничното чувство...дали пък не е всичко това от обичта? А вярата...каквато и да е - и малка, и голяма, и някаква - това е тяхна вяра. Не се налагат обяснения. Не в този свят. И не на нас.
...Пак спомени...и все усмихнати...и тортите - по две,че и по повече, в зависимост от гостите, и малките - все повече неща умеещи...и Мишо - недухащ свещите, за да ги гледа как горят, а Вики - щастлива, че успява да достигне тортата,макар от столчето. Каквото и да вземете на тези хора, докато имат това, не сте им взели нищо. Те са щастливи. Не са богати. Но не са и готованци. Работят, блъскат се, за да осигурят бита си. Какъвто могат. Не е идеален. Не е и по - лош от много други. Аз често влизам в домовете ви. Заради професията ми. Домът е средно статистически. Не сме богат народ. Не се залъгвайте.
...А те намират време и за вилата. За зимнина, за нещо по градината. И все по нещо се добавя. Не наготово, а отрудено. А в бедното им жилище бащата гушка бебето, наравно с нея. Не бяга в друга стая, за да се наспи. Споделя всички отговорности. За разлика от доста други мои познати и колеги (културни, образовани).
...Не бързайте да ги нападате. Огледайте се в себе си. Ще имате ли сили в подобна ситуация - ще оцелеете ли, ще бъдете ли по - добри? И ако е така - не е ли по - добре да споделите начините, а не да се похвалите,че можете така добре да критикувате?
...А на Стефчовците - и браво за куража и - ако нещо сте харесали в живота с другите - че откраднете им го и го изживейте двамата. Бъдете себе си. Харесвам ви такива. Истински.

Вести има самочувствие, общителна е и е много весела, въпреки че в епизода не показаха това. Всеки тийнейджър понякога среща проблеми с ученето и проявява странности в характера. Но ако е възпитаван в ценности и с обич, ще се превърне в уверена зряла личност с принципи.
В отговор на въпроса на Петя Стефанова - вярата в Бог рядко променя материалното ни състояние, но винаги променя отношението ни към света, в който живеем. Учи ни да правим разумни избори, да живеем активно, да влияем положително на хората и средата около нас и да носим отговорност за резултатите. Това от своя страна може да ни донесе и материална полза. В случая, за една седмица София успя да покаже нов начин на живот на Стефка и Стефан, на тях им хареса и започнаха да се променят. Това е едно от нещата, които правят вярващите, независимо каква църква посещават - помагат на другите да бъдат най-доброто, на което са способни, най-вече с примера си.

Не съм учудена от всичко, което видях, познавам Стефка лично и не се учудих за неразборията в тях, само мога да кажа - ИЗЛАГАЦИЯ. Но колкото и да си зает, трябва да има хигиена, особено при малки деца. А на всички включително и на лелята - уж педагог, мили хора, та вие правите елментарни правописни грешки, поне от това се засрамете и предявявайте претенциите си. Всеки си има личен живот и никой не може и не трябва да бъде съдник на другия, не бъдете завистливи, и не гледайте в чуждото, вашето си е достатъчно и винаги се намират хора, които да го коментират.

Моля някой да ми обясни каква е врьзката между вярата в бога и материалното сьстояние.Според видяното и прочетеното стигнах до извода: Вярваш - имаш добрео материално сьстояние, ипотека и висок интелект. Не вярваш - живееш вьв панелка определят те като "крайно беден или циганин" и едвали не грамотен. МОЛЯ ОБЯСНЕТЕ МИ!!!! Всичко на вярата ли се дьлжи.

Моля някой да ми обясни каква е врьзката между вярата в бога и материалното сьстояние.Според видяното и прочетеното стигнах до извода: Вярваш - имаш добрео материално сьстояние, ипотека и висок интелект. Не вярваш - живееш вьв панелка определят те като "крайно беден или циганин" и едвали не грамотен. МОЛЯ ОБЯСНЕТЕ МИ!!!! Всичко на вярата ли се далжи.